Лола лежеше на шосето, усещаше студения асфалт под себе си и се взираше в тъмното, осеяно със звезди небе. Гледаше все по- задълбочено и по- задълбочено, с всяка секунда пред нея изплуваха нови малки златисто-бели точки, а мислите в глава и става все по- далечни, по- незначителни и глупави... освен една... мисълта за несбъдната и мечта. Една сълза, дали от тъга или от немигане, се стече по хладното и лице.
В миг затвори очи и потъна в сън.
В миг затвори очи и потъна в сън.
Дени
0 comments:
Post a Comment